Добре дошли в сайта на Трудовец!

Алпинистите
публикувана: 26.06.2013г. 11:01 | прочетена: 3642 | коментари: 0

      Търсещият дух, страстта към високото, подчертаното чувство към екстремността на планината, води момчетата от Трудовец : Христо Прокопиев, Павел Коцев, Красен Людмилов, Асен Попов и Таня Прокопиева към хилядниците на Алпите и Андите.
      Те покоряват най-високите върхове в Алпите - Пунта Гнифети, Брайтхорн, Пирамид Винсент, Гросглокнер, Матерхорн и Монблан.
      През януари 2013 г. Христо Прокопиев и Асен Попов атакуват най-високия връх в Южна Америка, Западното и Южното полукълбо, както и най-високия изгаснал вулкан в света. Експедицията планува покоряване на  връх Аконкагуа в Андите в продължение на 34 дни.                       Аржентинският връх е един от 7-те най-високи в света и се извисява на 6 962 м. надморска височина.
      Тежките метеорологични условия – сняг над 1,5 м, вятър над 80 м/сек спират нашите алпинисто на височина 5 570 м.  – 1000 м. под покрива на Южна Америка – в. Аконкагуа.

      Интервю с двамата алпинисти пред в. „Балканец“ за изпитанията по трудния път нагоре:
 
Христо, сега след като се завърнахте от експедицията до вр. Аконкагуа, каква е равносметката от трудния път, който извървяхте?
Най-важни са за мен изводите, които сме си направили и опитът, който сме придобили. Всичко останало е баланс. При минус 20 градуса и на височина с по-малко кислород, опсаността от измръзване е голяма. Каквото зависеше от нас-го направихме, но с природата човек не може да се пребори.

На каква най-голяма височина се изкачихте?
На 5 900 м. Можеше да излезнем и много по-нагоре, но нямаше смисъл, защото се появи силен вятър и натрупа голям сняг.
Ние направихме три атакаи към върха-слизане до базов лагер нa 4 400м, тръгване през лагер 1- Канада“(5 050м) и лагер 2-„Нидо де Кондорес“ (5 500м). Последните ни две атаки бяха последно на лагер 2 на 5500 м, но решаващият фактор се оказа силният вятър. Извършихме аклиматизация на височина 5 900м – най-високата точка, която достигнахме. Ако не бе лошото време, на другия ден щяхме да бъдем в лагер „Берлин“ или „Колера“ на 5 970м.

Какви са рисковете при такова време?
Замръзване и обезводняване на организма.

Така ли е загинал Христо Проданов?
Той е загинал от изтощение и от липса на кислород, защото не е използвал кислороден апарат. Това е било висша форма на доказване на мъжство, за което е получил  високо отличие на държавата. Той е загубил ориентация в един момент от дългия престой над 8 хил.м.

Изпитахте ли страх в тези условия?
Всеки нормален човек би изпитал в някаква степен страх. Всичко е въпрос на дисциплина. За съжаление станахме свидетели на няколко смъртни случаи-замръзнали хора. Затова на лагер-2 планинските спасители ни казаха да се връщаме, но ние не се отказахме.

Използвахте ли кислородни апарати?
Не. Затова извършвахме аклиматизация. Качвахме се на определена височина за няколко часа и след това слизахме да пренощуваме на по-малка височина. На следващия ден отново поемахме нагоре.

Какви бяха температурите там?
Температурата постоянно я следяхме по сайтовете в базовия лагер от сателитни телефони и на лагер 2 и от радиостанцията на спасителите. Тя беше минус 20, но при силен вятър тя става минус 38.

Какво още се случи, за да се провали вашата мисия?
След 8 часа и половина ходене на 27-ми януари вечерта се озовахме в лагер-2 („Нидо де Кондорес“) и установихме липсата на палатките и част от оборудването ни. Първоначално от силната буря си помислихме, че снегът  ги е затрупал. Бяхме много изморени. Оплакахме се на полицията. Японецът Шинроку Токуда ни оказа помощ, като ни покани да пренощуваме в неговата палатка, която бе пълна със сняг. Това бе голям жест за нас. По-късно полицията установи, че аржентинският планински носач на име Владимир е откраднал палатките ни. Те ни бяха върнати. На 28-ми тръгнахме надолу, тъй като на 31-ви януари трябваше да сме напуснали парка. Ако бяхме се забавили-щяха да ни глобят.
 
От гледна точка за безопастността, случайно или не е 20 дневният разрешен престой в националния планински парк?
Не е случайно. Предполага се, че за 20 дни човек трябва да се качи на върха. Таксата е 900 долара за човек, в които влиза застраховка, хеликоптерна помощ, търсене от спасители, лекарска помощ.

Далеч от  Родината вие демонстрирахте уважение към личността на Левски. Защо?
Ние наистина се гордеем с Васил Левски. Навсякъде по пътя в планината Анди и извън нея сме обяснявали на чужденците, кой е той . За нас той е герой и ние искаме да му подражаваме.

Асене, какво означава за теб тази експедиция-тренировка за следващия голям връх или …..?
Тренировка в никакъв случай. Изкачването към Аконкагуа бе едно голямо изпитание и придобиване на повече опит. 
Смятате ли отново да атакувате връх Аконгагуа?
Ако съберем средства ще направим втора експедидиция и ще го изкачим този път.

Какво е чувството там горе от различните гледки – облаци, сняг и студ?
Едно от най-големите чувства на голяма височина е поразителната гледка – хиляди километри бели върхове. Андите са една планина, която до този момент не сме могли дори да си представим и по-скоро, че съществуват такива мащаби. Първият път, когато видяхме Италианските Алпи бяхме изумени, тъй като бяхме изкачвали само български върхове. Спрямо Андите (9 000 км дължина), Алпите (1 000 км дължина) са една гора.

Какви хора срещнахте?
Изкачвахме се сами, но срещахме постоянно хора, с много се запознахме. Сред тях имаше и жени – канадци, американци, румънци. Сприятелихме се с Картър Найджъл от Шотландия, който обеща да ни гостува, а пък ние да си изпълним обещанието да го абинираме за в-к „Балканец“. (смеят се)

Общуването на какъв език осъществихте?
На английски. Аржентинците са националисти и не предпочитат английския език. Ние обаче научихме испански.



« Назад

Коментари (0)

Добави коментар