Безконтролното палене на битови отпадъци е риск за здравето
публикувана: 16.01.2014г. 22:43 | прочетена: 4039 | коментари: 15
Въздухът е диханието на живота.
Чистият въздух е жизнено необходим за всички трилиони клетки, които изграждат нашето тяло.
Познаваме ли добре света около себе си и опасностите за здравето ни, които съществуват? По-скоро НЕ!
Знаем, че пушенето причинява рак на белите дробове, пиенето – цироза на черния дроб, автомобилната катастрофа може да ни направи инвалиди за цял живот ... и т.н. А знаем ли какви биха били последиците за нас и децата ни, ако вдишаме въздуха покрай запалено сметище, горяща гума или найлонови торбички ...?
В днешния забързан и напрегнат живот не ни остава време да се поинтересуваме за всичко, което е опасно за здравето ни.
Какво не знаем, когато палим битови отпадъци? Днес една от най-честите практики за справяне с отпадъците от градините и стопанските дворове е изгарянето им. Това обаче е възможно най-грешният и опасен подход. Замърсеният въздух е „невидим убиец“, защото:
1. При палене на боклук от бита, есенни листа, отпадъци при отглеждане на животни – смес от фекалии със слама, се образуват диоксини и фурани. Те са част от 12-те устойчиви органични замърсители, поулярни сред експертите като „мръсната дузина“. Попаднали веднъж в организма, диоксините се натрупват в мастната тъкан и остават там завинаги. По време на бременност те се мобилизират и попадат в майчиното мляко и оттам – в новородените. Периодът им на полуразпад е от 7 до 11 години, а периодът за пълно прочистване на организма от тях е много по-дълъг. Експертите отнасят диоксините към най-опасните карцерогени в околната среда. Диоксините увреждат ДНК, потискат имунитета, грубо се намесват в процесите на деление на клетките, което предизвиква онкозаболявания. Фуранът е безцветна, запалима, лесно летлива течност с точка на кипене близка до тази на стайна температура. Той е токсичен и карцерогенен.
2. Друг опасен източник на диоксини и фурани е горенето на пластмаси и найлонови торбички. Вдишват се силни карцерогени. 1 найлонова торбичка се използва средно 20 мин., а за разграждането й са необходими между 100 и 400 години. За да се отървем от нея често я изгаряме без да знаем, че това отделя диоксини и фурани.
ПРОБЛЕМЪТ:
Чистият въздух е жизнено необходим за всички трилиони клетки, които изграждат нашето тяло.
Познаваме ли добре света около себе си и опасностите за здравето ни, които съществуват? По-скоро НЕ!
Знаем, че пушенето причинява рак на белите дробове, пиенето – цироза на черния дроб, автомобилната катастрофа може да ни направи инвалиди за цял живот ... и т.н. А знаем ли какви биха били последиците за нас и децата ни, ако вдишаме въздуха покрай запалено сметище, горяща гума или найлонови торбички ...?
В днешния забързан и напрегнат живот не ни остава време да се поинтересуваме за всичко, което е опасно за здравето ни.
Какво не знаем, когато палим битови отпадъци? Днес една от най-честите практики за справяне с отпадъците от градините и стопанските дворове е изгарянето им. Това обаче е възможно най-грешният и опасен подход. Замърсеният въздух е „невидим убиец“, защото:
1. При палене на боклук от бита, есенни листа, отпадъци при отглеждане на животни – смес от фекалии със слама, се образуват диоксини и фурани. Те са част от 12-те устойчиви органични замърсители, поулярни сред експертите като „мръсната дузина“. Попаднали веднъж в организма, диоксините се натрупват в мастната тъкан и остават там завинаги. По време на бременност те се мобилизират и попадат в майчиното мляко и оттам – в новородените. Периодът им на полуразпад е от 7 до 11 години, а периодът за пълно прочистване на организма от тях е много по-дълъг. Експертите отнасят диоксините към най-опасните карцерогени в околната среда. Диоксините увреждат ДНК, потискат имунитета, грубо се намесват в процесите на деление на клетките, което предизвиква онкозаболявания. Фуранът е безцветна, запалима, лесно летлива течност с точка на кипене близка до тази на стайна температура. Той е токсичен и карцерогенен.
2. Друг опасен източник на диоксини и фурани е горенето на пластмаси и найлонови торбички. Вдишват се силни карцерогени. 1 найлонова торбичка се използва средно 20 мин., а за разграждането й са необходими между 100 и 400 години. За да се отървем от нея често я изгаряме без да знаем, че това отделя диоксини и фурани.
ПРОБЛЕМЪТ:
- 1 трилион – това е броят найлонови торбички, произвеждани в цял свят за 1 година;
- 3012 г. – тогава ще се разградят найлоновите торбички, произведени днес;
- 3,5 милиона тона – нетното тегло на изхвърлените найлонови торбички за година;
- според данни от 2003 г., най-много диоксини и фурани се произвеждат от ТЕЦ – 48,1%, следвани от процесите на битово горене – 27,8%
3. При непълно горене, когато боклука пуши ... се отделя въглероден оксид – силна отрова. Отровното му действие се дължи на свойството му да се свързва с хемоглобина на кръвта. Скоростта на реакцията между въглеродния оксид и хемоглобина е 300 пъти по-голяма, отколкото между хемоглобина и кислорода от въздуха.
Човешкото здраве е застрашено и за това сме виновни само и единствено ние – хората.
Трябва да бъдем информирани за риска от диоксините и фурани при на пръв поглед безобидни действия и да се създаде обществена нетърпимост към тези проблеми.
Човешкото здраве е застрашено и за това сме виновни само и единствено ние – хората.
Трябва да бъдем информирани за риска от диоксините и фурани при на пръв поглед безобидни действия и да се създаде обществена нетърпимост към тези проблеми.
« Назад
Коментари (15)
Добави коментар