Д-р Димитър Цанов Василев - Мибо
публикувана: 30.11.2013г. 19:38 | прочетена: 10099 | коментари: 0
Д-р Димитър Василев - обичан и уважаван от поколения трудовчани за това, че бе Човек - обикновен и достъпен за всеки.
Като многото изтъкнати политически личности по онова време, той виждаше необходимостта от промени в политическия и икономически живот на родината. Но никога не би приел пътя на вандалското разграбване на съграденото с толкова много труд и кървава пот, омразата между вчерашните съзидатели, агресивната политическа противопоставеност, опитите да се отрече неговата и на хилядите още борба против фашизма. Ако беше жив, как ли щяха да го погледнат в очите хулителите на социалните идеали, за които той едва не загина, и благодарение на които той им даде живот.
Когато на 7 ноември 1988 г. си отиде от този свят той вече имаше в биографията си всички онези регионални и национални постове, които са истинското признание като значима личност в Ботевградския край и в цяла България. Но за своите другари по борба, за съселяните си, за всички от Ботевградския край той бе просто ”Мибо”. И ненапразно очите на майките излъчваха толкова топлота и надежда, когато произнасяха това име, очакващи помощ за болните си деца. Мъжете и жените на този беден и изостанал край на родината ни в следвоенните години, когато се обръщаха към него за помощ знаеха, че ще се направи всичко възможно, за да им се помогне, да се облекчи страданието им, да бъде спасен животът им щом главен лекар е Мибо.
Може би урокът на милосърдието той бе получил през втората половина на март 1944г. в училището в Трудовец, когато жандармерията блокира селото, разпусна учениците и започна арести на ученици-антифашисти, между които е и той. А вън свири музика, за да не се чуват стоновете на инквизираните. Или този урок по милосърдие е получил по-късно в затворническите килии в София и Сливен. И навярно затова, когато на 8 септември 1944г. Димитър Василев напуска затвора, свободата го прави студент в Медицинска академия, а след завършването специализира социална медицина. Двадесет години от живота си д-р Димитър Василев отдаде на здравеопазването в Ботевградския край. Под негово ръководство малката и невзрачна болница израстна в модерен здравен комплекс - база на ИСУЛ със завиден кадрови потенциал. Широко навлезе в нея електронизацията, новите прогресивни форми на обслужване. Най-значимата част от голямото си човешко сърце той остави там, сред колектива на болницата в Ботевград, където с любов и всеотдайност работи през най-хубавите години от живота си. В приносът на д-р Димитър Василев към социално-икономическото развитие на района със значителна тежест се откроява стремежът му за решаване на социалните проблеми на населението. Затова най-красноречиво говорят изградените Кулинарен комбинат, Заводът за конструкционни изделия, Комбинатът за малогабаритна техника и дребен селскостопански инвентар, модерното предприятие” Ботевградска вишна”, реконструкцията и модернизацията на Хлебозавода, на Млекозавода, началото на газификацията на града…
Марин Вутов – бивш кмет на Ботевград: “ Д-р Димитър Василев имаше десетки приятели и всеки от тях сега можеше да застане пред вас и да говори за неговата личност. Аз бях петнадесет години до дясното рамо на “Мибо”, както всички наричаха Димитър Василев. Пред неговия кабинет винаги имаше много граждани, които той приемаше и съдействаше за решаване на техните проблеми. Пословична бе неговата грижа към обикновените хора. Неговият работен ден започваше в 6 часа сутринта. За него не съществуваше обедна почивка – оставаше в кабинета си и използваше това време, за да чете. Работихме усилено, за да създадем една просперираща селищна система. Благодарение на изградените промишлени предприятия 27 хилядният тогава Ботевград произвеждаше 2 процента от брутния продукт в страната. Огромен е приносът на д-р Димитър Василев и за подобряване на здравното обслужване в общината. Много бе постигнато в годините на нашата съвместна работа, благодарение на_неговата всеотдайност и находчивост”.
Едва ли има негов съвременник в Ботевградска община, а и извън нея, който да не си спомня с уважение за ЧОВЕКА - лекаря, общественика, дългогодишния стопански и партиен ръководител, д-р Д. Василев.
Целият си живот той посвети на хората от своя роден край - безрезервно, честно, искрено и всеотдайно, без мисъл и действие за собственото си и на близките си благополучие.Той бе чист и земен човек, достъпен за всеки- за съвет, за подкрепа, за помощ.
Активен борец против фашизма, герой на социалистическия труд, почетен гражданин на Ботевград. Един достоен човек, с който неговите близки, приятели, другари и съграждани можем само да се гордеем.
Когато на 7 ноември 1988 г. си отиде от този свят той вече имаше в биографията си всички онези регионални и национални постове, които са истинското признание като значима личност в Ботевградския край и в цяла България. Но за своите другари по борба, за съселяните си, за всички от Ботевградския край той бе просто ”Мибо”. И ненапразно очите на майките излъчваха толкова топлота и надежда, когато произнасяха това име, очакващи помощ за болните си деца. Мъжете и жените на този беден и изостанал край на родината ни в следвоенните години, когато се обръщаха към него за помощ знаеха, че ще се направи всичко възможно, за да им се помогне, да се облекчи страданието им, да бъде спасен животът им щом главен лекар е Мибо.
Може би урокът на милосърдието той бе получил през втората половина на март 1944г. в училището в Трудовец, когато жандармерията блокира селото, разпусна учениците и започна арести на ученици-антифашисти, между които е и той. А вън свири музика, за да не се чуват стоновете на инквизираните. Или този урок по милосърдие е получил по-късно в затворническите килии в София и Сливен. И навярно затова, когато на 8 септември 1944г. Димитър Василев напуска затвора, свободата го прави студент в Медицинска академия, а след завършването специализира социална медицина. Двадесет години от живота си д-р Димитър Василев отдаде на здравеопазването в Ботевградския край. Под негово ръководство малката и невзрачна болница израстна в модерен здравен комплекс - база на ИСУЛ със завиден кадрови потенциал. Широко навлезе в нея електронизацията, новите прогресивни форми на обслужване. Най-значимата част от голямото си човешко сърце той остави там, сред колектива на болницата в Ботевград, където с любов и всеотдайност работи през най-хубавите години от живота си. В приносът на д-р Димитър Василев към социално-икономическото развитие на района със значителна тежест се откроява стремежът му за решаване на социалните проблеми на населението. Затова най-красноречиво говорят изградените Кулинарен комбинат, Заводът за конструкционни изделия, Комбинатът за малогабаритна техника и дребен селскостопански инвентар, модерното предприятие” Ботевградска вишна”, реконструкцията и модернизацията на Хлебозавода, на Млекозавода, началото на газификацията на града…
Марин Вутов – бивш кмет на Ботевград: “ Д-р Димитър Василев имаше десетки приятели и всеки от тях сега можеше да застане пред вас и да говори за неговата личност. Аз бях петнадесет години до дясното рамо на “Мибо”, както всички наричаха Димитър Василев. Пред неговия кабинет винаги имаше много граждани, които той приемаше и съдействаше за решаване на техните проблеми. Пословична бе неговата грижа към обикновените хора. Неговият работен ден започваше в 6 часа сутринта. За него не съществуваше обедна почивка – оставаше в кабинета си и използваше това време, за да чете. Работихме усилено, за да създадем една просперираща селищна система. Благодарение на изградените промишлени предприятия 27 хилядният тогава Ботевград произвеждаше 2 процента от брутния продукт в страната. Огромен е приносът на д-р Димитър Василев и за подобряване на здравното обслужване в общината. Много бе постигнато в годините на нашата съвместна работа, благодарение на_неговата всеотдайност и находчивост”.
Едва ли има негов съвременник в Ботевградска община, а и извън нея, който да не си спомня с уважение за ЧОВЕКА - лекаря, общественика, дългогодишния стопански и партиен ръководител, д-р Д. Василев.
Целият си живот той посвети на хората от своя роден край - безрезервно, честно, искрено и всеотдайно, без мисъл и действие за собственото си и на близките си благополучие.Той бе чист и земен човек, достъпен за всеки- за съвет, за подкрепа, за помощ.
Активен борец против фашизма, герой на социалистическия труд, почетен гражданин на Ботевград. Един достоен човек, с който неговите близки, приятели, другари и съграждани можем само да се гордеем.
« Назад
Коментари (0)
Добави коментар