Из "Трудовец - древен и млад"
публикувана: 05.06.2013г. 16:02 | прочетена: 3738 | коментари: 0
“Трудовец – древен и млад“ е богато и вярно по съдържание креведско четиво, което има огромно значение за съхраняване на миналото и запазване на българщината. Книгата създава възможност читателят да се върне назад във времето и да потърси своите корени , а после да преосмисли настоящето и бъдещето.
Илия Попов представя в синтезиран вид материалната и духовна култура на Трудовец за период от столетия и я поднася в дар на поколенията. Със своите достойнства тя е пореден принос в креведческата наука, с които селото и общината могат да се гордеят".
Илия Попов представя в синтезиран вид материалната и духовна култура на Трудовец за период от столетия и я поднася в дар на поколенията. Със своите достойнства тя е пореден принос в креведческата наука, с които селото и общината могат да се гордеят".
Емилия Ценева, рецензент
С „Трудовец – древен и млад“ искам да подхраня патриотичния дух, трудовчанското самочувствие и голямата любов към селото на неговите жители
Илия Попов, автор
Из „Трудовец – древен и млад“:
ЗА ТРУДОВЕЦ С ЛЮБОВ
Красиво и цветущо е нашето село Трудовец.
Величествена е планината със своите върхове, гори, поляни, бистри и студени извори. Омайваща е тя с песента на птиците, ромона на ручеите, шепота на листата и уханието на горски билки, цветя и ароматни плодове. Над нея небето е по-синьо, звездите трептят по-ярко, а слънцето и луната изгряват зад съседните хребети като изкъпани от безбрежния далечен океан и сгряват сърцата и душите ни за нови мечти, надежди и дела.
Пленителна е равнината долу, погледната от близките и далечни върхове. През пролетта ще се възхитиш от чудната мощ на природата да твори нов живот. Селото се е разстлало в низината, а неговите жилища и сгради са скътани като в огромен букет от цъфнали овошки и градински цветя. Планината се оглежда във водните огледала на рибарниците. Под тях като сребърна лента проблясва река Калница, поела пътя към Бебреш и Искър.
Ето там са масивите с пшеница. По-нататък е разораната земя, готова да поеме в недрата си плодоносни семена.
Ето там е твоят дом с твоята райска градина. Недалеч от него е твоето училище. Виж в училищния двор рояка от щастливи дечица как играе преди да събере безценния нектар на познанието.
Незабравима гледка, нали? Гледка, пораждаща твоята гордост, че си частица от този бисер, създаден от природата, човешкия ум и труд..............................
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ И ПРИРОДНИ ДАДЕНОСТИ
Само на 3 км от общинския център Ботевград и на 60 км от столицата, в източната част на котловината е разположено село Трудовец.
Общата територия на землището възлиза на 40 000 дка. То граничи на запад с Ботевград. Тук неговите естествени ограничения са вътрешнокотловинното възвишение Бръдцето и р. Калница. На югоизток достига до обраслите с гори склонове на Било планина. На изток шосейният път от София за Варна и Русе пресича границата ни със с. Разлив и Правешка община при вътешнокотловинния праг при възвишението Мъртви маж и средното течение на р. Калница. На североизток се издига Лъкавишки рид – Драгой Балкан. От землището на с. Скравена ни дели билото на възвишението Темуш и местностите около Пишорски дол и Божилов Камък.
Средната надморска височина е 350 м.
Растителната покривка в района се отнася към севернобългарския фитогеографски район. Нашият дял от Драгой балкан е покрит с келав габър, космат дъб и храстовидна растителност. Склоновете му са залесени с акация и иглолистни видове. Северните ридове на Било планина са покрити на височина до 700 – 1000 м. С нискостеблени габърови дървета и келав габър (свинака). Най-хубавите букови гори заемат площ над 1 000 м. В някои ниски части се формират смесени горички, които ни отвеждат до горски поляни, засенчени от вековни дъбове и церове. С такива се славят местностите Горуневица и Болувана. Сред основните горски видове се срещат кленът и ясенът. Покрай реките и в дълбоките влажни долове расте върбата, елшата, леската, тополата и брезата. През лятото се виждат короните на сребролистите липи по склоновете на връх Ветрилото.
През всички сезони нашите планини са очарователни. Но няма нищо по-красиво и мило през пролетта от цъфналите до каменните сипеи синчец, костен зъб, минзухар и бяло кокиче около Стубеля. Няма поляна без кукуряк, дива ягода и жълта иглика. По счища расте на воля малината. В подножието на Маняков камък се появяват боровинките. През дъждовните периоди на пролетта и есента горите ни изобилстват с гъби – горски печурки, млечници, пачи крак, манатарка, сърнела, рижа гъба и масловка.
Нашето землище е богато на много видове билки. Истинско богатство са масивите от здравец около изворите и реките.
Водите имат важно значение за възникването и развитието на селото ни. От Било планина извират реките Бистрица, Калница, Черниш, Касица и Йования. Само река Оджовица води началото си от Драгой балкан. Известни са изворите на Оджовица – Пишурата и Поповец.
Изворните води са много важни за населението на Трудовец. Изворът, който е дал името на м. Стубеля, е популярен в целия Ботевградски край. От край време той е скътан под дебелите сенки на вековни букове.
Лясковец е наречен изворът, който се намира на югозапад от м. Шавара. Сега е потопен от водите си. Под Влашка могила са изворите на Недковец. Те са каптирани отдавна, но едва през 1945 г. един от тях е послужил за чешмата на ул. „Ал. Стамболийски“. На 100 м. на изток от Дошовец е имало от незапомнени времена пълноводен извор. По-късно той е каптиран и изкаран на десния бряг на р. Бистрица. През юни 2003 г. по инициатива на кмета Г. Цеков, ВИК „Бебреш“ построява чешма. Стародавен е Даскалкоцовият кладенец, превърнат в чешма на ул. „Стубелска“. Избишняк пък от десетилетия се слави с отлично поддържания каптаж на чешмата със същото име на ул. „Панчовска“. В южния край на селото, на левия бряг на р. Черниш, със стара слава е Дендийският кладенец.
Прадедите ни построяват с големи усилия сред тресавище извора Поповец. Той дава името на цялата местност от Манастирица до Манастирчето. Поповец е уникална местност. Тук може да се види единственото находище на тръстика в трудовчанското землище.
« Назад
Коментари (0)
Добави коментар