Манастир "Св. Георги"
публикувана: 06.06.2013г. 15:35 | прочетена: 4707 | коментари: 2
Ако през лятото тръгнем на север от Трудовец, пред очите ни се разстилат омайни живи картини, пропити от свежа зеленина и изпъстрени с багрите на лятото.
Вървейки, се любуваме на нацъфтелите полски цветя и узрялото жито, което се люлее пред погледа ни като развълнувано море. Метличините ни гледат с нежния си син поглед, ружите стоят гордо изправени сред полето като приказни феи, а лопенът издига снага, сякаш цар стои на трона си.
Така неусетно стигаме до благословеното място, където е разположен оцелелият през вековете манастир „Свети Георги“. Той напомня за вярата, която е свивала гнездо в сърцата на хората.
Историята ...
В пределите на манастирчето „Св. Георги“ са намерени следи от мраморна колона, както и монети от V – VI век. Това дава основание да се счита, че по това време тук, на това място е имало храм и обитаемост. Според сведения на църковен настоятрел от началото на 1 900 г. върху манастирчето е разчетен надпис от 1335 г.
Мнение на проф. Петър Мутафчиев за уникалните стенописи върху храма от XVI – XVII век
„Из нашите старопланински манастири“ – в началото на XX век, през 1915 г.
„Черквата „Св. Георги“ при Лъжане, Орханийско се намира в мочурливите ливади около 2,5 км северозападно от селото. По план и строителен материал напълно прилича на малките черкви при Ръждавица, само, че е без притвор; стените й са градени от ломени камъни с корав бял хоросан, а сводът и полукуполът на абсидата й – от дялани продълговати тривертинови блокове. Сводът започва от височина 1,80 м. от днешното равнище на пода и почива върху тухлен зъбчат корниз. Нишата в южната стена при олтара е с островърха арка.
Западната стена на черквата е пропукана; пропукани са също сводът и абсидата. Плоченият покрив е полуразрушен и обрасъл с бурени.
Цялата черква отвътре е зографисана, но живописта на много места, особено по свода и северната стена, е изцяло изкъртена. Запазените места пък са покрити с драскотини от ново време. Подът й е засипан с тиня.
Сравнително най-добре са запазени фреските в абсидата и около нея. В полукупола – Богородица с Исус и два ангела от страните й, а по-долу в цял ръст – изображенията на черковните отци; тук още могат да се прочетат имената на св. Григорий, Василий, Николай, Атанасий и Кирил Александрийски. Над абсидната арка вероятно е била представена Тайната вечеря, а от двете й страни – Благовещението и някаква друга неясна сцена.
На западната стена на храма е изобразено Успението, южно от него – влизането на Исус в Ерусалим, а северно – над една изтрита композиция се чете - ῆ προσεύχή. Над вратата върху една бяла ивица, която заема цялата широчина на стената, е бил начертан триредов надпис, който разказвал за постройката или за зографисването на черквата.
Върху същата западна стена под надписа, южно от вратата, е изобразен в цял ръст Арх. Михаил, а северно – Константин и Елена. На южната стена на храма, западно от малкото прозорче, над широк бордюр от ромбоиди са изобразени редица светци в цял ръст. Надписите около тях са заличени и изподраскани. Над тях в плетеница от медальони са представени други светци. Тук се четат имената на Ананий, Азарий и Мисаил. Над тях фреските по свода са били разделени в няколко пояса. В най- долния, широк окло 80 см, са представени светци в цял ръст. При най-източния от тях се чете ϕοχας; в следния са били изобразени сцени от Новия завет. Тук отчасти е запазена само фреската Рождество близо до абсидата. Ивицата при върха на свода е заета от пет медальона. В най-западния е изобразен Арх. Михаил. Най-голям е централният медальон. В него е представен пантократорът всред кръг от ангели, между които се виждат Ив. Кръстител и Богородица.
Над вратата, на западната фасада на черквата в малка ниша е изобразен св. Георги. Под плочената стряха на южната стена върху запазен къс от бяла мазилка се вижда остатък от червен едноредов надпис ... Мазилка с букви, подобна на тая е запазена и върху вътршната стена на черквата, където няма никакви следи от фрески. Това показва, че черквата някога е била подновявана“.
Легендата: Запазено сред населението предание гласи, че манастирът е издигнат върху могила, заобиколена с вода, до която се стигало с лодка. В историята на с. Боженица се споменава за пътечка, която е минавала близо до Лъжанското манастирче. Легендата разказва още, че до манастирчето имало кладенец, в който бягащ от русите бей, имащ на север чифлик, пуснал котел с жълтици. И сега има местности на север от манастирчето, които се наричат “Турските орници” и “Чифликът”. Заради тази легенда, много иманяри са копали около светинята.
А днес, сърцето на оцелялото векове манастирче е празно. Съвременните поколения трудовчани продължават да милеят за своята светиня и се надяват добри ръце отново да го съградят .
Вървейки, се любуваме на нацъфтелите полски цветя и узрялото жито, което се люлее пред погледа ни като развълнувано море. Метличините ни гледат с нежния си син поглед, ружите стоят гордо изправени сред полето като приказни феи, а лопенът издига снага, сякаш цар стои на трона си.
Така неусетно стигаме до благословеното място, където е разположен оцелелият през вековете манастир „Свети Георги“. Той напомня за вярата, която е свивала гнездо в сърцата на хората.
Историята ...
В пределите на манастирчето „Св. Георги“ са намерени следи от мраморна колона, както и монети от V – VI век. Това дава основание да се счита, че по това време тук, на това място е имало храм и обитаемост. Според сведения на църковен настоятрел от началото на 1 900 г. върху манастирчето е разчетен надпис от 1335 г.
Мнение на проф. Петър Мутафчиев за уникалните стенописи върху храма от XVI – XVII век
„Из нашите старопланински манастири“ – в началото на XX век, през 1915 г.
„Черквата „Св. Георги“ при Лъжане, Орханийско се намира в мочурливите ливади около 2,5 км северозападно от селото. По план и строителен материал напълно прилича на малките черкви при Ръждавица, само, че е без притвор; стените й са градени от ломени камъни с корав бял хоросан, а сводът и полукуполът на абсидата й – от дялани продълговати тривертинови блокове. Сводът започва от височина 1,80 м. от днешното равнище на пода и почива върху тухлен зъбчат корниз. Нишата в южната стена при олтара е с островърха арка.
Западната стена на черквата е пропукана; пропукани са също сводът и абсидата. Плоченият покрив е полуразрушен и обрасъл с бурени.
Цялата черква отвътре е зографисана, но живописта на много места, особено по свода и северната стена, е изцяло изкъртена. Запазените места пък са покрити с драскотини от ново време. Подът й е засипан с тиня.
Сравнително най-добре са запазени фреските в абсидата и около нея. В полукупола – Богородица с Исус и два ангела от страните й, а по-долу в цял ръст – изображенията на черковните отци; тук още могат да се прочетат имената на св. Григорий, Василий, Николай, Атанасий и Кирил Александрийски. Над абсидната арка вероятно е била представена Тайната вечеря, а от двете й страни – Благовещението и някаква друга неясна сцена.
На западната стена на храма е изобразено Успението, южно от него – влизането на Исус в Ерусалим, а северно – над една изтрита композиция се чете - ῆ προσεύχή. Над вратата върху една бяла ивица, която заема цялата широчина на стената, е бил начертан триредов надпис, който разказвал за постройката или за зографисването на черквата.
Върху същата западна стена под надписа, южно от вратата, е изобразен в цял ръст Арх. Михаил, а северно – Константин и Елена. На южната стена на храма, западно от малкото прозорче, над широк бордюр от ромбоиди са изобразени редица светци в цял ръст. Надписите около тях са заличени и изподраскани. Над тях в плетеница от медальони са представени други светци. Тук се четат имената на Ананий, Азарий и Мисаил. Над тях фреските по свода са били разделени в няколко пояса. В най- долния, широк окло 80 см, са представени светци в цял ръст. При най-източния от тях се чете ϕοχας; в следния са били изобразени сцени от Новия завет. Тук отчасти е запазена само фреската Рождество близо до абсидата. Ивицата при върха на свода е заета от пет медальона. В най-западния е изобразен Арх. Михаил. Най-голям е централният медальон. В него е представен пантократорът всред кръг от ангели, между които се виждат Ив. Кръстител и Богородица.
Над вратата, на западната фасада на черквата в малка ниша е изобразен св. Георги. Под плочената стряха на южната стена върху запазен къс от бяла мазилка се вижда остатък от червен едноредов надпис ... Мазилка с букви, подобна на тая е запазена и върху вътршната стена на черквата, където няма никакви следи от фрески. Това показва, че черквата някога е била подновявана“.
Легендата: Запазено сред населението предание гласи, че манастирът е издигнат върху могила, заобиколена с вода, до която се стигало с лодка. В историята на с. Боженица се споменава за пътечка, която е минавала близо до Лъжанското манастирче. Легендата разказва още, че до манастирчето имало кладенец, в който бягащ от русите бей, имащ на север чифлик, пуснал котел с жълтици. И сега има местности на север от манастирчето, които се наричат “Турските орници” и “Чифликът”. Заради тази легенда, много иманяри са копали около светинята.
А днес, сърцето на оцелялото векове манастирче е празно. Съвременните поколения трудовчани продължават да милеят за своята светиня и се надяват добри ръце отново да го съградят .
« Назад
Коментари (2)
Добави коментар